- Издирване и подпомагане на талантливи деца в областта на народно-изпълнителското изкуство
- Провеждане на регионални и национални фолклорни празници и конкурси
Фолклорът е магия и най-голямото духовно тайнство. Фолклорът е истина, неподвластна на времето. Фолклорът е една огромна Вселена, която не може да се преброди. Фолклорът е мостът, по който минават поколенията и пренасят социалния и духовен опит на другите след тях. Фолклорът е ПЪТ за СЕБЕПОЗНАНИЕ - кой съм аз, откъде идвам, кои са предците и корените ми. Фолклорът е нашият ДУХОВЕН РЕНЕСАНС.
Третият областен фолклорен конкурс – надпяване “В песента е душата на народа” е посветен на 220 години от рождението на Неофит Рилски – просветител, учител, художник, възрожденец, за когото родолюбието е висша добродетел.
Малка мома цвете брала
Малка мома цвете брала,цвете брала, венец плела,
венец плела, песен пяла,
песен пяла, наричала:
- Мило любе, на ти китка,
на ти китка от иглика,
от иглика пероника,
пероника еднолика!
Да я носиш по седянки,
по седянки, по белянки,
да я носиш в твоя пазва,
сяка мома да ти казва:
“Този момък любе има,
любе има, та са любе!” –
Де я зачу горска дива,
горска дива, самодива,
отговори горска дива:
- Ой те тебе, малка дево,
стой, не бери пероника,
пероника и иглика!
То е цвете, скоро вехне,
скоро вехне, скоро съхне.
Най набери зелен здравец,
зелен здравец в хладна сянка,
той не вехне, нито съхне,
здраве дава, кой го дъхне...
Както здравецът не вехне и не съхне, така и народната песен е неувяхваща, защото в нея е всичко, насъбрано в българската душа през вековете – горчилка и радост, болка и надежда, страдание и вяра; най-съкровеното, изплакано и изпято в едно чудно съзвучие от текст и мелодия. Благодарение на тази песен сме признати в културното пространство не само на Европа, но и на света.
В статията “Българската народна песен” Пенчо Славейков пише:
“... народните песни са продукт на поетическата мощ на целия народ, плод на неговото поетическо вдъхновение. Народът, който не се е влиял от никаква изкуствена поезия, е дал израз чрез тия песни на най-хубавото и характерното що живее в душата му. И те са сега единственото откровение на българския дух.”